Монтесори методът и приобщаващата образователна среда

В съвременните условия пред специалистите е поставена изключително сложна и отговорна задача-да организират образователната среда по такъв начин, че всяко дете да се чувства комфортно, социализирано и да получава адекватни стимули за развитие и обучение. Тази задача, безспорно, е много хуманна, но и трудна за осъществяване. Причината за това се крие в разнородния състав на децата, както в предучилищните групи, така и в училище. Всяко от тях се отличава със свои особености, някои от които са свързани с различни нарушения ( децата със специални образователни потребности), други – със специфики в общуването, семейната среда, поведението, обработката на постъпващата информация, трети- надарени с таланти, които изискват специално внимание и условия, за да получат необходимия тласък на развитие.

Разпространено схващане е, че Монтесори методът е алтернативна форма на обучение. Задачата, която си поставих, е да покажа, че той успешно може да се впише в съвременната образователна среда. Настоящето е времето на алтернативите, а не на еднозначните и канонизирани решения.

Книгата е с практическа насочености и е структурирана в пет глави. В тях се осъществява анализ на формулата за приобщаващо образование- доколко идеята за създаване на приобщаваща образователна среда кореспондира на реалните условия, създадени в практиката. Представят се различни подходи, които да разчупят консервативния модел на образователната система и да предложат достъп до образователните дейности за всяко дете. В тази връзка е представен и Монтесори методът, като алтернатива, която може да намери приложение в съвременните условия.

Предложена е характеристика на метода във връзка с неговите принципи, организация на обучението и ролята на Монтесори учителя. На този фон се представят идеите на Мария Монтесори за организирането на средата и режима на детето в ранното детство и предучилищна възраст. Детайлно е описана Монтесори класната стая и дейностите в нея.

Предлагат се практически насоки, свързани с основните зони на Монтесори обучението- упражнения за практически живот, сензорно развитие, ранни математически представи, езикова сфера,  ограмотяване, смятане.

В цялото изложение авторката споделя казуси от личния си опит и проведени изследвания върху приложението на част от авторската ѝ методика за езикова терапия.

За автора:

Доц. д-р Неда Златинова Балканска е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Катедра по Специална педагогика и Логопедия. Автор е на над 90 научни публикации в областта на слухово-речевата рехабилитация и обучението на децата със специални образователни потребности. Сред тях са монографиите „Кохлеарната имплантация в детска възраст-приложение, рехабилитация, обучение” и „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда“ (в съавторство). Автор е на учебници по Развитие на речта ( за І, ІІ и ІІІ клас) и Произношение (за І клас) за специалните училища за ученици със слухови нарушения, както и в съавторство разработва „Методика за оценка на индивидуалните потребности на деца и ученици с множество увреждания“. Участва в разработването на специалните програми за обучение на деца и ученици с увреден слух, член е на екипа за създаване на Закон за Българския Жестов език. Има участия в редица национални и международни проекти, конгреси, конференции. Член е на Съюза на учените в България. Професионалните й интереси са свързани с кохлеарната имплантация, ранното въздействие, фамилната терапия, приобщаващото образование, ресурсната помощ, слуховата работа, езиковата и речева терапия при увреден слух, жестовия език. Практическата ѝ работа обхваща деца със специални образователни потребности, заекване, артикулационни и езикови нарушения.